Въпрос: Ако трябва да живеете все на едно място - без никога да го напускате - кое щеше да е то?

Отговор: Боже мили! Каква ужасна приумица! Да се закотвиш на едно-единствено място. Тридесетина години живях навсякъде, устройвах си дом къде ли не по света. Но странно, където и да живеех - в Испания, Италия, Швейцария, в Хонгконг и Калифорния, Канзас или Лондон, винаги държах апартамент в Ню Йорк. Това очевидно означава нещо. Така че, принудят ли ме да избирам, ще кажа Ню Йорк.

В.: Но защо? Нали е мръсно. Опасно. Неприятно във всяко отношение.

О.: Х-м-м. Да. Но макар че мога да живея дълго време в планинско или крайморско уединение, по начало съм градско чедо. Обичам улицата: екота от стъпките ми по тротоара, отрупаните витрини, нощните ресторанти, сирените в нощта - признак, макар и зловещ, на живот, книжарниците и магазините за плочи, където, ако ти хрумне, можеш да влезеш в полунощ.

И в този смисъл няма по-градски град на света от Ню Йорк. Рим е шумен и провинциален. Париж е намръщен, затворен и колкото и странно, извънредно пуритански. Лондон? Всичките ми приятели американци, които се преселиха там, се надпреварват да го превъзнасят колко бил цивилизован. Не знам. Какво значи нещо да е цивилизовано - да е замряло и скучно до смърт ли? На всичко отгоре Лондон е и много провинциален. Едни и същи хора се срещат едни с други. Всеки те знае какво правиш. Там можеш да водиш не повече от двойнствен живот. Ето къде е голямото предимство на Ню Йорк, ето защо той е град с главна буква. Там можеш да бъдеш множествена личност: десет различни личности, които се движат в десет различни кръга без никакъв допир един с друг.