Статия побликивана в немското студентско списание UNICUM (http://www.unicum.de/) преди ок 2 год.

 

С интерес гледах през прозореца на автобуса, в който се бях качил от Сан Франциско. Пътувах по магистрала 101, главната магистрала водеща към Силиконовата долина. От двете страни на 8 лентовата магистрала се простираха централните офиси на всички големи високотехнологични компнии. В средата се намира кампуса на Станфордският Университет, име, което не се нуждае от коментари, един от 10те най-добри университети в света. След като оставих монументалният вход зад себе си и пътувах повече от километър по палмовата алея, човек изпитва чувството,че е попаднал в друг свят.

 

idejata e javno da jiveesh v universiteta i za universiteta. takova neshto vidjah za purvi put v californiiskata morska akademija predi njakolko godini i trjabva da ti kaja,che mi dopadna poveche otkolkoto modela v nashija universitet.

taka se syzdawat kwalifizirani kadri, nau4awat se da rabotiat samostoiatelno, da misliat, da re6awat problemi barzo, da izdarjat na visoko natowarwane. kak e vazmojno s takiwa hora da ne si nomer 1.